„ТРУБАМИ ФАБРИК...”
Константин Аристархович Большаков (1895-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФАБРИЧНИ КОМИНИ
Фабрични комини прах въглищна ронят си
на мойте ресници с униния бархетни,
бавно замрежват злобните погледи,
в мрачни простори сърдито храчейки.
Пияната пара пробива врати паянтови
и стиска стоманени сиви бицепси.
Ювелирите правят часовниците старателно.
Хилядоговорни фабрики с глъч са обсипани,
пред входа ни мига засраменото електричество
и кокетничи с мръсния ден, преумора отчитайки.
Денонощна аудиенция при нейно величество,
най-великолепната от великолепните Медичи.
Ударения
ФАБРИЧНИ КОМИНИ
Фабри́чни коми́ни прах въ́глиштна ро́нят си
на мо́йте ресни́ци с уни́ния ба́рхетни,
ба́вно замре́жват зло́бните по́гледи,
в мра́чни просто́ри сърди́то хра́чейки.
Пия́ната па́ра проби́ва врати́ пая́нтови
и сти́ска стома́нени си́ви би́цепси.
Ювели́рите пра́вят часо́вниците стара́телно.
Хилядогово́рни фа́брики с глъ́ч са обси́пани,
пред вхо́да ни ми́га засра́меното електри́чество
и коке́тничи с мръ́сния де́н, преумо́ра отчи́тайки.
Деноно́штна аудие́нция при не́йно вели́чество,
на́й-великоле́пната от великоле́пните Меди́чи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Большаков
ТРУБАМИ ФАБРИК...
Трубами фабрик из угольной копоти
На моих ресницах грусть черного бархата
Взоры из злобы медленно штопает,
В серое небо сердито харкая.
Пьянеющий пар, прорывая двери пропрелые,
Сжал бело-серые стальные бицепсы.
Ювелиры часы кропотливые делают.
Тысячеговорной фабрики говоры высыпьтесь
Мигая, сконфузилось у ворот электричество,
Усталостью с серым днем прококетничав.
Целые сутки аудиенция у ее величества,
Великолепнейшей из великолепных Медичей.
1913 г.
---------------
Руският поет и писател Константин Болшаков (Константин Аристархович Большаков) е роден на 14/26 май 1895 г. в Москва. Пише стихове от 14-годишна възраст, първата си поетична книга издава на 16-годишна възраст. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1913 г.), завършва Николаевското кавалерийско училище (1916 г.). Воюва в редовете на Червената армия (от 1918 г.), в края на Гражданската война е военен комендант на Севастопол. Поетичният му натюрел се свързва с литературните течения егофутуризъм и кубофутуризъм. Публикува поезия в списания и алманаси като „Новый журнал для всех”, „Новый сатирикон”, „Мир женщины”, „Дохлая луна”, „Весеннее контрагентство муз”, „Московские мастера”, „Пета”, „Второй сборник Центрифуги”, „Крематорий здравомыслия” и др. Приет е за член на Съюза на съветските писатели. Автор е на стихосбирките „Мозаика” (1911 г.), „Le futur” (1913 г.), „Сердце в перчатке” (1913 г.), „Поэма событий” (1916 г.), „Королева мод” (1916 г.), „Солнце на излете” (1916 г.), на книгите с повести и романи „Судьба случайностей” (1927 г.), „Путь прокаженных” (1927 г.), „Сгоночь” (1927 г.), „Голый факт” (1927 г.), „Собрание сочинений Большакова” (1928 г.), „Бегство пленных, или История страданий и гибели поручика Тенгинского пехотного полка Михаила Лермонтова” (1929 г.), „Маршал сто пятого дня” (приживе е издадена само първата част на трилогията – „Построение фаланги”, 1936 г.) и др. През септември 1937 г. е арестуван с обвинения за антидържавни изказвания и на 21 април 1938 г. е разстрелян. През 1956 г. е реабилитиран посмъртно.